Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2013 14:06 - гр. ЕТРОПОЛЕ-вр. СВЕТИ АТАНАС-хижа СТРАЖАТА-вр. КОРДУНА-манастир ВАРОВИТЕЦ-24.03.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 19098 Коментари: 9 Гласове:
9

Последна промяна: 03.04.2013 08:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    В неделя бях решил да се разходя от гр. Етрополе до хижа Стражата. Потърсих информация за маршрута в интернет и попаднах на нещо много интересно. Хората в гр. Етрополе имат традиция всяка последна неделя от месец януари да се качват на връх Свети Атанас над града. Тази традиция е част от запазен през вековете уникален култ към тракийския бог Сабазий /Загрей, Дионис/. На връх Св. Атанас се пали огън и се пекат меса на шиш. На връщане шишовете се носят като жезъл, а участници викат: Сабой, Сабой! Бог Сабазий може да даде на хората две неща - безсмъртие и щастлив живот. В България има запазени много езически ритуали, като кукерство, нестинарство и други. Затова не се учудих, че е запазен и такъв култ. По-интересна ми стана информацията, че е възможно на вр. Св. Атанас да е легендарното светилище на Дионис. Тракийското племе беси са били прорицатели в светилището /прорицалището/ на Дионисий. Бесите са живели в Родопите и затова учените търсят светилището там. Знае се обаче, че бесите са контролирали рудниците около Етрополе. Според легендата светилището е основано от Орфей. Дионисовият оракул гадаел бъдещето по писания на Орфей върху дъсчици. Светилището е посещавано от Филип Македонски, Александър Македонски, Гай Октавий и други. Стана ми интересно и реших да достигна до хижа Стражата не по пътя от Етрополския манастир, а през вр. Св. Атанас. Ходеше ми се по стъпките на Орфей!

image
                                     Началото на екопътека Св. Атанас
  

     От гр. Етрополе към връх Свети Атанас води нова и добре маркирана екопътека. Маркировката е бяло-синьо-бяло, като са поставени и множество табелки. Екопътеката започва от автогарата на града. Влиза се за кратко в парк и се минава покрай хотел Еверест. Зад хотела се излиза на поляна, на която има троен разклон.

image
              Пътеката към вр. Св. Атанас се нарича Пътека на традицията

    На изток води пътека към Етрополския манастир Света Троица /Варовитец/. На югоизток продължава черен път към хижа Стражата. От поляната към вр. Св. Атанас започва стръмно, но кратко изкачване в южна посока. Върви се през букова гора, която в момента се сече безразборно. Скоро пътеката извежда на поляна в местността Умата /Уменска поляна или Благовец/.

image
               При останките от къщата на дедо Благо в местността Умата

      В близост до поляната е пещерата Дедо Благова яма. Към пещерата има само табелка, но не и маркировка. Не знаех къде се намира и колко време се върви до нея, затова я оставих за друг път. След поляната Умата има още малко изкачване и се излиза на вр. Св. Атанас. От гр. Етрополе до върха се качих за един час. Мястото безспорно е култово. Върхът е нисък, но много обгледен. Заради гледката е напълно възможно на върха да е имало тракийско светилище.

image
                                                      На връх Свети Атанас

    В момента на Свети Атанас се водят археологически разкопки. Навсякъде се виждат зидове и основи на сгради.

image
                                                  Останки от сгради на върха

   Най-интересна е една голяма сграда на самия връх. Прилича на храм с олтар. Подът на сградата все още е облицован с гладки плочи. Дали това не е легендарното прорицалище на Дионис?

image
                                 Храмът и покрития с плочи под на сградата

   Около останките има и няколко дупки с наредени в квадрат около тях дървета за сядане. В тези дупки палят огньовете си почитателите на Сабазий. Върхът е горист и полегат от изток и юг. Гледките са предимно на запад и север. Под върха е много красивата долина на река Малък Искър. По тази долина някога е минавал древния път от Тракия към Мизия през Златишкия проход /проход Кашана/. Над река Малък Искър амфитеатрално се е разположило централното било на Стара планина. Виждат се всички върхове от вр. Свищи плаз на изток чак до вр. Звездец на запад.

image
        Долината на река Малък Искър и централното било на Стара планина

   От връх Звездец към светилището се спуска и постепенно се отваря долината на река Равна. По нея пък е минавал древния път от гр. Сердика към Мизия през Етрополския проход.

image
                      Долината на река Равна и вр. Звездец над нея

   Двата древни пътя са се събирали точно под светилището. В северозападна посока също е интересно. Там е широката долината на река Ябланица, обградена от планината Било. Над долината изпъква връх Калето, на който е имало тракийска крепост.

image
                          Долината на река Ябланица и планината Било

   Полюбувах се на гледката, снимах старините и тръгнах към хижа Стражата. Намерението ми беше да се кача на централното било, а до там ме чакаше дълъг път. От вр. Св. Атанас към хижа Стражата се върви по дълго и криво ребро. Същото дълго и криво ребро го има и от южната страна на планината. Това е реброто Чуговица, от село Челопеч към билото. Вулканичната дейност от южната страна си личи и тук, от северната. На картата по кривото ребро е отбелязан с име само един връх - Черни връх. Това е най-ниския връх по реброто. Явно само той се вижда от Етрополе и затова другите върхове са останали безименни. Черни връх е съвсем близо до светилището. Върхът е гол и много интересен. Обсипан е със скали, около които има понори, като в Понор планина.

image
                                              Понор до Черни връх 

   Такива понори видях и на връщане към Етрополския манастир. Понорите показват, че района е карстов. Има много кухини и пещери. Това се връзва с информацията, че близо до светилището е имало пещера, в която са оставяни дарове за боговете. Черният път заобиколи един нисък връх и зави наобратно към Етрополе. Напред ясно виждах цялото ребро чак до края му при вр. Кордуна.

image
                           Реброто от Черни връх до централното било

   Път натам нямаше така, че трябваше да импровизирам. Реших да вървя по билото на реброто. Билото се оказа тясно и с хубава пътека върху него. Вървиш и гледаш едновременно и от двете си страни.

image
                                         Пътеката по върха на реброто

    Маршрутът е чудесен и си заслужава да се маркира. Напред по реброто имаше три върха, които преодолях по следния начин. Първият изкачих, втория и най-висок връх заобиколих по водоравен път от изток, а третия заобиколих по просека през гората от запад. Местността западно от третия връх се нарича точно така – Просеката.

image
                                                    Просеката в гората

   При заобикалянето на втория и третия връх газих дълбок сняг. След третия връх тясното ребро се разширява и се излиза от гората на поляната Гроба. Малко преди да изляза на поляната, просеката през гората ме изведе на пътеката от Етрополския манастир.

image
                                     Маркировката на Първа Лопянска пътека 

   Тази пътека е известна като Първа Лопянска пътека. Има и Втората Лопянска пътека по която също смятам скоро да премина. От местността Гроба напред пътеката се разширява до черен път.

image
                                                          Поляната Гроба

    Към хижата отдавна никой не беше ходил. Снегът в гората все още е много, пъртина нямаше и напредвах много бавно. От гората излязох на поляната Солището, северно от вр. Стражата. Тази поляна занапред ще става все по-голяма. Около Солището има вековна букова гора, която ударно се изсича. Извършва се чудовищно екопрестъпление. Цялата поляна е покрита с нарязаните на парчета стволове на огромни букови дървета.

image
                                    Вековно дърво в местността Солището

    От Солището съвсем близо пред мен виждах вр. Стражата и хижата под него.

image
                  Върховете Стражата, Кордуна и Свищи плаз от м. Солището

   Заобиколих един дол и излязох на следващата билна поляна Кокалското, където е хижата. За голяма изненада се оказа, че хижата е отключена и вътре има хижар. Хижарят също се изненада, че вижда турист.

image
                                                        Хижа Стражата

    Каза ми, че възнамерява през лятото да маркира пътя, по който дойдох от вр. Св. Атанас до хижата. Дано да го направи, защото маршрутът е много интересен. Съседната на хижата Почивна станция Кокалското също работеше.

image
                                             Почивна станция Кокалското 

   От хижата към вр. Стражата има къса писта за начинаещи. Въпреки, че е разположена на малка надморска височина пистата все още е  покрита със сняг. Беше добре обработена с ратрак, а влекът до нея очакваше скиори.

image
                                       Ски-пистата в местността Кокалското
 
       Пътеката към централното било минава по пистата. Връх Стражата се изкачва почти до горе. Върхът се заобикаля от изток малко под котата му. От южната страна на Стражата излязох на седловината с вр. Кордуна. Пътят от Етрополе до тук се оказа дълъг и труден. Бях много изморен, времето беше напреднало, а обедното слънце съвсем ме размекна. Мислех да се откажа, но после щях да се срамувам. Оставаха ми само някакви си 300 м. височина. Няма да описвам подробно как стигнах до вр. Кордуна. Към мързела и умората се добавиха студ, силен вятър, дълбок сняг, а в началото и висока хвойна, в която затъвах на всяка крачка.

image
                            От първата тераса назад към вр. Стражата

   Участъкът от Стражата към Кордуна е разделен на няколко тераси. От първата и от втората тераси се отделят преки пътеки на запад към хижа Кашана. Пътеките са лавиноопасни, защото западния склон на Кордуна е почти отвесен.

image
                                             Нагоре към вр. Кордуна

    На върха седях съвсем малко, защото духаше силен и студен вятър.

image
                                                         На вр. Кордуна

image
                             От вр. Кордуна на изток към вр. Свищи плаз

image
        Кривото ребро по което се качих от гр. Етрополе до вр. Кордуна

     На връщане до поляната Гроба вървях по пътя от сутринта. От Гроба продължих по маркираната пътека към Етрополския манастир. Пътеката върви източно под реброто с трите върха. Направена е много добре, водоравна и гъсто маркирана, но върви изцяло през гората и няма гледки.

image
                    По Първа Лопянска пътека към Етрополския манастир 

   Слизайки надолу постепенно се разширява до черен път и излиза на една поляна - Суха Равен.

image
                                                      Поляната Суха Равен

    Там се отделя, маркирана с жълто, пътека на изток към водопад Враната вода. След поляната Суха Равен черния път се напуска и към манастира се продължава по стръмна пътека през гората. Пътеката излиза при извора Варовитец дал името на манастира.

image
                                                             Извор Варовитец

   Около извора има чудесен кът за отдих. Щеше ми се да почина, но на една маса се бяха разположили някакви пияници и виковете им бързо ме прогониха.

image
                            Етрополски манастир Света Троица /Варовитец/

image
                                                                Храмът  

   В манастира не се бавих много, бил съм в него и друг път. Към Етрополе слязох по маркирана пътека по границата на гората и полето.

image
              Пътеката от манастира към Етрополе в местноста Хумата
   
   Пътеката минава през местността Хумата и влиза в Етрополе покрай градското гробище.

image
                                                Град Етрополе от пътеката

    Докато вървях край гробовете проблема с безсмъртието отново стана актуален. Някога в планината имало орли. Последователите на бог Сабазий печели месо на шишове и част от изпеченото оставяли в светилището като дар за боговете. Орлите били пратениците на бога. Сабазий е върховен бог. Той не стоял на небето, като другите богове. Той бил самото небе. Орлите идвали от небето, взимали месото-дар от земята и се качвали с него отново горе, при бога. Така хората измолвали безсмъртие и щастлив живот. Тези, чиито тела са в градското гробище не бяха получи безсмъртие. Явно не са оставили дар на връх Свети Атанас. И аз нищо не оставих. И да бях оставил, като няма вече орли, няма и безсмъртие. Все пак получих нещо от този преход. Получих щастие, макар и само за един ден. Сабой, Сабой!
                                                               
image                                                                GPS трак

    

 ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track






Гласувай:
9



1. antoon - Много хубаво написано!
31.03.2013 23:03
За този вторият водопад с жълтата маркировка знаеш ли нещо повече?
цитирай
2. pelitko - Здравей!
01.04.2013 13:15
Водопад Враната вода не е нещо особено. Висок е само 15 м. Не знаех колко път има до него и затова не се отбих. После на картата видях, че е доста встрани и надолу от моята пътека.
цитирай
3. antoon - Чакам продължение!
01.04.2013 19:19
Чакам с нетърпение описание на следващото (следващите) ходене, вече навлезе в много интересен район.
Мен работата и други ангажименти така са ме затиснали, че не мога да мръдна. Толкова малко да ходя по планина не е било от поне 10 години. Та понеже само гледането и четенето ми е останало засега - чакам следващи разкази.
цитирай
4. pelitko - Продължението е в неделя
02.04.2013 09:52
Ще ходя от Ямна до билото. Засега не знам откъде да се кача и откъде да сляза. Имаш ли представа за телената ограда от Ямна нагоре?
цитирай
5. antoon - Не, само този участък от другата страна
02.04.2013 16:00
за който ти пратих трак. Имаше писания и снимки из нета преди време, че са премаркирали от Ямна пътеката, за да не се влиза в ловното стопанство, но ти сигурно това си го чел.
цитирай
6. shtukata - Около Етрополе
09.04.2013 10:34
Здравей, страхотни разкази и описания. Поздравления. Имам няколко въпроса:
1. Началото на маркирания маршрут към манастира започва от автогарата. От там обаче маркировката минава през парка, от там на североизток извън града и излиза някъде на пътеката по която си се върнал, ИЛИ има два варианта: може и така както си се върнал, а може и през парка.
2. Жълтата маркировка към водопад Врана вода от къде започва - от Етрополе по черния път след уменска поляна или от манастира.
3. Горе на билото на черни връх си подсякъл кота 1138 от юг, а от север може ли. А 1352 си я подсякъл от североизток, а можеше ли от югозапад
4. И последно, че станаха много: казваш, че си излязал на западната лопянска пътека на поляна Гроба, значи тя минава през Сухия равен. А не е ли, че тръгва от мах. Падеш, минава под водопада и по Бабина река излиза на Солището.

Мерси предварително
цитирай
7. pelitko - Здравей shtukata!
09.04.2013 11:36
1. Има два варианта от Етрополе към манастира - единия е покрай гробищата - жълта маркировка през м. Хумата. Оттам се върнах. Другият е покрай хотел Еверест.
2. Жълтата маркировка към водопад Враната вода започва от манастира. Началото на пътеката е при извора Варовитец, като нагоре маркировката е двойна - жълта и зелена. Двете маркировки се разделят на поляната Суха равен. Жълтата продължава на изток към Враната вода, а зелената завива на югоизток към хижа Стражата.
3. Кота 1138 може да се подсече и от север по хубав път. Там се поколебах откъде да я подсека и като, че ли сгреших. Кота 1352 може да се подсече и от югозапад. Оттам минава просека през гората. Хижарят на хижа Стражата ми каза, че ще маркира маршрута през лятото и той ще минава югозападно от кота 1352.
4. Не ми е ясно от кой момент пътеката става Първа Лопянска. Дали още от манастира или от Солището. Знам, че по Бабина река има пътека, защото оттам е минал Бенковски. Може би пътеката по Бабина река е Лопянската, а не тази от манастира. В такъв случай пътеката по билото става Лопянска именно от Солището.
По въпросите Ви разбирам, че познавате района. Мисля да ходя от Ямна към Свищи плаз. Имате ли информация дали е затворена с мрежа пътеката през вр. Дармоновец.
цитирай
8. shtukata - мерси за отговорите. Само едно у...
09.04.2013 12:30
мерси за отговорите. Само едно уточнение ако може : значи пътеката покрай гробищата си е отделна маркирана с жълто водеща до манастира и от там до водопад врана вода (опознавателен маршрут може би). Другата пътека към манастира покрай хотел етрополе/еверест е зелена маркировка и според Вас от къде минава - по отделна пътека или по черния път през уменска поляна, северно от черни връх и към Суха равен. На една от снимките Ви (троен разклон) сте написали, че се разделят пътека и път- пътеката за манастира, пътя за хижа стражата.
Относно пътеката през ямна има нов вариант на трасето но не знам от къде точно минава след като са я променили.
цитирай
9. pelitko - Пътеката край гробищата
09.04.2013 15:09
Пътеката край гробищата си е съвсем отделна пътека. Много широка, добре утъпкана и добре маркирана. Втората пътека се отклонява от Екопътека Св. Атанас на една поляна зад хотел Еверест. На поляната има пейка с два камъка отстрани. Може би тази снимка имате предвид. При пейката пътеката за манастира завива на североизток. Изглежда така, като че ли слиза към другата пътека със жълтата маркировка. На практика обаче не излиза на нея. Двете пътеки вървят успоредно една над друга. Може би горната пътека излиза на черния път над манастира и по него слиза надолу.
цитирай
10. cerebrum - Горната пътека
24.10.2013 13:54
Точно така, горната пътека излиза на черен път, който стига до поляната Суха равен.
А малко преди това (около 500м) има отбивка за извора Варовитец и манастира, който път обаче е малко по- стръмен. По- рано по черния път трябва да има и друго отклонение, което по- плавно да стига до манастира.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057574
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031